Фондация Буквите
Контакти
Пишете ни
Печатни
книги
Електронни
книги
Списание
"Книгите"
Издателство
"Буквите"
 
Автори
Бианка Габровска
Божидара Димова
Иван Богданов
Илияна Каракочева
Калоян Захариев
Любка Славова
Мария Фьон
Милена Белчева
Нели Господинова
Николина Милева
Николина Серафимова
Стефан Кръстев
Татяна Йотова
Христина Маджарова
   
НАЧИНАЕЩ МАГЬОСНИК | Калоян Захариев  

От изригналия в пентаграмата пушек се подаде рогата глава. След миг се разнесе тежка астматична кашлица.

 

   - Пуууу, да му се не види и чудото!!! Абе вие тука... БУХУ-БУХУ-БУХУ... да сте чували за аспиратори???

   - О, Мамоне, Повелителю на Пъклото, Господарю на унищожението, Владетелю на болката...

   - Да, да, да!!! Това като го чуеш десетина хиляди пъти спира да бъде интересно! За това давай...-демонът млъкна и плъзна поглед из празното тъмно помещение отвъд пентаграмата.-Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ...-започна той неуверено.

   - Погледни надолу-разнесе се отново гласа.

  Мамон погледна надолу.

   - Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ…

   - Още по-надолу!

 Мамон опря брадичка в бронираните си гърди и се ококори срещу дребничката фигура забулена в черно расо с качулка, която стискаше нещо, което щеше да е жезъл ако всъщност не беше дръжка от метла, облепена с пайети и боядисана в черно..

   - Ти пък кой си???

   - Аз ви призовах, Мамоне, Повелителю...

   - Да, чух го вече-прекъсна го нетърпеливо демона.-Я свали тая качулка за малко.

- Ама не може, господарю. Качулката е... таквоз... част от ритуала и е забра-нено да се сваля... таквоз... правилата са изрични...

   - Тъй ли-поинтересува се демонът почесвайки със демонично съмнение брадичката си.-И кой ти каза?

  Една тъничка ръка щръкна от прекалено широкия ръкав на робата и размаха някаква книжка, на чиято весело оцветена корица някакъв тип в черно тъкмо вадеше вътрешностите на окован за олтар нещастник и ако се съдеше по възторжената усмивка на първия имаше нужда от дълъг разговор със способен психолог, шокова доза антидепресанти и консултация със специалист по професионална ориентиране. 

   -Наръчник на начинаещия тъмен заклинател-прочете Мамон заглавието, зверейки се срещу книжката-от Павел Демонски- Кървавия, трето преработено издание.

   -Четири пъти я четох-сподели сговорчиво начинаещия тъмен заклинател.

   -Четири пъти казваш-Мамон се почеса по брадичката с пръст украсен как-то си му е реда с порядъчно дълъг нокът.-И значи там пише за това с качулките тъй ли?

   -Аха.

   -Я ме погледни!

  Качулката на начинаещия тъмен заклинател се изви в жалък опит това под нея да обхване огромната тъмна фигура изтъкана от мускули, броня, рога и зъби, която с известни усилия се сместваше в иначе просторната пентаграма.

   -Кой според теб е най-добре запознат с тая част с правилата при призо-ваването на демони? Аз, Мамон, Повелителя на Пъклото, Господаря на  болката...

   -Повелителя на болката.

   -Да, де, там каквото беше. Господар, повелител, все тая. Щом съм шефа какво значение има?

   -Ама в книгата...

   -Остави я тая книга, бе! Мен ще слушаш, не някакъв идиот със смотан прякор. Кървавия? Ама сериозно ли? Такова клише...

   -Ама...

   -Ей, ало! Тука аз съм демона, нали? Ако искаш да ти изпълнявам жела-нията или другото за дето там си ме призовал искам да свалиш тая качулка ВЕДНАГА!!!

   -Тука не трябва ли аз да давам заповедите?

   -Не.

   -Сигурен ли си?

   -Аха.

   -Щото в книгата...

   -Абе ти слушаш ли ме въобще???

  Познатата тъничка ръка смъкна качулката и Мамон се ококори.

   -АБЕ ТИ НА КОЛКО СИ???

   -Мрън-мрън-мрън...

   -Какво каза???

   -На... мрън-мрън... четиринайсет... мрън-мрън... години.

  Демонът примигна срещу слабичкото лице, което беше връхлетяно от акне като Щатите от китайски емигранти и също като техните граничари губеше по точки. Той позяпа с разчекната уста кльощавия хлапак.

   -И си призовал МЕН???

   -Ми-и-и-и-...-измрънка момчето, свеждайки поглед към пода.

   -Знаеш ли колко най-черни черни магове са се опитвали да го направят през вековете???

   -Ми-и-и-и-и...-информира го момчето.  

  Мамон си затвори устата и задъвка загрижено един дълъг нокът.

   -Ако другите архи-демони разберат ще ме спукат от майтапи. Ама не може така... някакво си хлапе... все пак има изисквания в тоя занаят... дето се казва...-Мамон задъвка друг нокът.-Колегите направо ще ме разсипят. Архи-демон призован от тинейджър... ще стана за смях и на кокошките.

   -Ами таквоз-обади се плахо момчето-може да не казваме на никого.

  Демонът млъкна и за миг придоби онова изражение, което при предста-вителите на неговия вид минаваше за съсредоточен размисъл, а при хората- сигнал, че трябва да хукнат към щанда с памперси за възрастни. 

   -Да...-изхъмка Мамон и почеса брадичка, плъзгайки поглед из пустото помещение отвъд пентаграмата-Все пак тук сме само ти и аз, нали? Няма кой да ни види и да разкаже на някого.

   -Ъ-ъ-ъ-ъ...- обади се момчето-по този въпрос има едно мъничко услож-ненийце. Всъщност направо незначително, едва забележимо.

   -По-точно?

   -Ами тук няма да има никого до два след обед.

   -И кой ще дойде когато стане два следобед ?

   -Ами литературния клуб на мама се събира тук.

   -Литературен клуб???

   -Ами сещаш се. Разни позастаряващи лелки четат някоя книга и я обсъждат, после клюкарстват за всички от квартала докато се тъпчат със сладки. 

   -Знам какво е литературен клуб, бе!!! Майка ми членуваше в такъв на вре-мето. Ти какво? Мислиш, че като съм от Пъклото съм тъп като галош ли???

   -Не исках да прозвучи така...

  Мамон въздъхна.

   -Сега колко е часа?

  На хлапака му трябваха няколко дълги секунди докато изрови ръката си от огромния ръкав на робата. Още няколко му трябваха докато разбере, че часовника е на другата му китка и процедурата се повтори.

   -Един след обед.

   -Добре, значи трябва да побързаме. Ако ни хванат веднага ще раздрънкат на всички как Мамон го е хванал някакъв хлапак.

   -Ей, след месец ставам на петнайсет-нацупи се хлапака.

   -А аз след месец ставам на трийсет хилядолетия, тъй че ще си траеш. Давай да го караме по протокол, че да се прибирам. Ако не съм у нас до пет жената пак ще реши, че съм ходил по кръчмите с момчетата от службата, а  не ща да спя на дивана.

  Момчето разлисти припряно книгата, която все още стискаше.

   -Ами според указанията тук аз трябва да ти дам душата си, за да ми изпъл-ниш желанието, за което съм те призовал.

   -Ох, давай да пропуснем тая част с душата и да минем направо на желанието.

   -Ама правилата...

   -Виж, хлапе, някога имал ли си вземане-даване с душа на тинейджър?

   -Ми-и-и-и-и...-отвърна приносителя на въпросната.

   -По-лошо е дори от душите на адвокатите. Постоянно търчат из цялото Пъкло, искат това или онова, не спират да задават въпроси и на всичкото от горе все не са в казаните си навреме за вечерните мъчения. А пък откакто онзи самолет с момичетата на Плейбой се разби постоянно се опитват да се промъкнат в техните казани. Имаш ли представа всичко това колко административна работа значи? Постоянно чета и подпечатвам разни доклади, от които получавам адско главоболие. Дори данъчните инспектори си стоим по-кротко по казаните и си търпят мъченията. За това от сега ти казвам да си задържиш душата. Тая работа с желанието ще я минем pro bono, но само този път и при условия, че си остане между нас. Не искам да ми излезе добро име. Дето се казва трябва да си пазя авторитета.

   -Ама в книгата на господин Демонски пише...

  Демонът щракна с пръсти и по корицата на наръчника пробягнаха синкави пламъчета. Момчето писна като осмокласничка видяла паяк в дамската тоалетна и хвърли книгата. На пода се посипа само сивкава пепел.

   -Та след като се оправихме с въпросния господин Демонски да го караме по същество-избоботи делово Мамон.-Казвай какво искаш, че съм оставил печката у нас включена.

   -Ами аз таквоз...-запъна се хлапакът зяпайки купчинката пепел на пода-... искам... ъ-ъ-ъ-ъ... искам... кажи го де... онуй, как му беше името...

   -Световно господство?

   -Не, не, другото.

   -Безсмъртиe?

   -Не, онуй дето е още по-хубаво.

   -Шведки-близначки?

   -Не, не това... чакай малко! Те пък за какво са ми???

  Мамон се опули срещу него.

   -Ама ти сериозно ли???

   -Ами, че аз дори не знам шведски!

  Мамон позяпа хлапака още няколко секунди и махна с лапа.

   -Май трябва да оставим тази част със желанието за след две-три години, а? 

   -А не, ти каза че сега трябва да свършим работата!

   -Е, да де, ама ти знаеш ли колко черни заклинатели са си продавали душите  срещу шведки-близначки? Страшно популярен артикула са сред мъжка аудитория... е, и сред част от женската, но там нещата са малко по-особени.

   -Сетих се какво искам!

   -Не ми казвай, че са японки-близначки, защото те много трудно се намират и не знам дали ще успея да ти ги доставя навреме. Страшно бързо се изчерпват, да знаеш...

   -Какво... не, остави ги тия глупости. Искам...

   -Да-а-а-а-а-а...-подкани го очаквателно Мамон.

   -...искам...

   -Слушам те-Мамон наклони глава в очакване.

   -... искам да унищожиш училището ми!

  Мамон се окори.

   -АМА ТИ СЕРИОЗНО ЛИ???

 Очите на хлапака заискриха сякаш току-що е открил, че хубавичката дъщеря на комшиите има навика да се къпе без да дърпа завесите.  

   -Аха.

   -Да унищожа училището ти?

  Момчето закима толкова бясно, че главата му за малко не се отвинти от раменете му.

   -Да!!!

   -Да го унищожа?

   -ДА!!!

   -Ти ме занасяш?

   -ДА... чакай, какво? Не, не, защо ми е да те занасям???

   -Да видим. Призовал си всемогъщ демон, който ти предлага да ти изпълни едно желание съвършено безплатно и ти искаш от него не безсмъртиe, не власт, не разните му там групови наслади, а ДА УНИЩОЖИ УЧИЛИЩЕТО ТИ???

  Хлапето се нацупи.

   -Че какво му е на това желание?

  Мамон изпръхтя и зарови лице в дланите си.

   -А жената се чудеше защо не исках деца.

  Момчето се поколеба.

   -Е, виж ако не искаш можеш само да подпалиш едното крило на учи-лището... ако може онова дето е кабинета по биология, че в понеделник имам контролно.

   -О, господи-измърмори Мамон, мачкайки лице с длани.-Добре, че тате не е тук да ме види.

   -Добре де, какъв е проблема? В смисъл, че ми предлагаш световно господ-ство пък се цупиш, че искам да унищожиш нищо и никакво си училище. Това не е ли по-лесно?

  Мамон го изгледа потиснато.

   -Виж, малкия, в тоя занаят съм от двадесет и пет хилядолетия. През лапите ми са минали некроманти, черни заклинатели, вещици и какви ли не хаховци дето не са могли да си намерят свястна работа ама ти си първия дето ми иска да унищожа училище. Ти да си чувал за професионална гордост?

   -Добре, добре, добре. Щом е така искам класната да си счупи крака.

   -Ей, това е жестоко дори по моите стандарти!

   -Ама знаеш ли колко е зла???

   -Карала ли те е да стоиш казан с вряща сяра, защото си закъснял за час с 3 минути?

   -Ми не.

   -Е, моята ме караше, ама да не мислиш, че съм тръгнал да я убивам... не, че не ми е минавало през главата, ама все пак...

  Момчето се замисли почесвайки се с недоизкусурения си жезъл.

  -Добре, тогава. Искам най-хубавото момиче в класа да се влюби лудо в мен.

   -Хлапе, ти си 14...

   -Почти на 15.

   -Да де, ама пак си твърде млад, за да се влюбва в теб който и да е било. Казвам ти го като мъж с някое и друго хилядолетие опит, да се захващаш сериозно с жена преди да си чукнал трийсетте носи само неприятности. За това първо се порадвай на живота си  и после се занимавай с тая част с лудото влюбване, става ли?

   -Ама то нищо не остана за изпълняване!

  Мамон потърка брадичка.

   -Случайно да искаш някой талант?

   -Талант?

   -Сещаш се? Да пееш, да свириш... такива глезотийки. Жените страшно си падат, повярвай ми. Братовчед ми свири с рок-група и не може да се отърве от фенки.

   -Винаги съм искал да свиря на китара-изтърси хлапето.

   -Чакай малко да видим какво има на склад-отвърна Мамон и извади мобилен телефон.

  Хлапето го зяпна шокирано.

   -Ама ти сериозно ли???

  Мамон го изгледа обидено.

   -Ей, това че съм демон не значи, че не съм в крак с технологиите. Все пак е двадесет и първи век да му се не види! Пък и работещите в сферата на Пъклото използват специални тарифи. Собствениците на мобилни оператори са много щедри като знаят къде ще идат след като умрат. Никой не ще казана му да е до отходната шахта-той набра някакъв номер и бодро изчурулика в апаратчето.-Здравей, слънчице, Мамон е. Как си днес? Това да се чува, сладурче. Да, и аз съм добре... не, все още съм женен, но нали ти обещах. Разведа ли се първо на теб ще се обадя. Виж, миличка, тука съм изпаднал в една ситуация и ми трябват услугите ти... не, не, не ТЕЗИ услуги! Имах предвид такива от малко по... ъ-ъ-ъ-ъ-ъ... по...

   -По-професионално естество-подсказа хлапака.

   -... по-професионално естество...-той погледна момчето намусено.-Не е уч-тиво да се подслушват чужди разговори!

   -Извинявай-измънка хлапака.-Само исках да помогна.

   -Какво, пиленце? Не, не е жената. Един клиент-Мамон въздъхна тежко в телефона.-Да, призоваха ме. Много лоша работа... благодаря за съчувстви-ето. Ще се оправя някак. Та точно за това се обаждам. Тоя тип дето ме е призовал е-Мамон хвърли един бързо поглед на хлапака, който се опитваше да изглежда така сякаш не в стаята-доста могъщ магьосник.... не, Рагнар Бесния е направо като маргаритка в сравнение с този. Размахва тук един жезъл, крещи, че щял да ме зароби ако не му изпълня желанието и пуска едни магии дето никога до сега не съм виждал някой смъртен да ги прави... направо ме е притиснал в ъгъла. А пък душата му... толкова черно нещо не си виждала. Чак не ми се ще да я взимам, ама знаеш правилата са си правилата. За това трябва да го карам по протокол. Я кажи какво се намира при теб на склад, че вече става нетърпелив. Да, предложих му световно господство ама той каза, че не му трябва помощта ми и сам щял да се справи с покоряването на света.  Да, и с безсмъртието пробвах. И за туй каза, че може сам. Да, и с шведките опитах- нищо. Не, не знам дали от ОНЕЗИ, не съм го питал-Мамон погледна към момчето, което зяпаше в обувките си.-Виж, пиленце наистина бързам. Тоя тип взе да става страшно нетърпелив за туй виж в компютъра нещо, с което да го изкуша. Да, да, да, слушам те...-Мамон се заслуша,  накрая закри телефона с длан и погледна към хлапака.-Нямаш късмет малкия всички музикални таланти с китари са изчерпи. Както и тези с барабаните.

   -Може и нещо по-класическо.

  Мамон побъбри в телефона и пак го закри с длан.

   -И те са свършили. Пианото, челото и цигулката много бързо се изчерпват пък и са с предварително записване. Останали са само талант за свирене на балалайка.

   -А какво е балалайка?

   -Струнен музикален инструмент с триъгълна форма... много популярен в някой части на Русия.

   -Няма ли друго?

   -Края на месеца е, хлапе. Всичко вече е изчерпано. Съжалявам.

  Момчето въздъхна, увесило нос

   -Зарежи тая работа. И без това знаех, че нищо няма да излезе.

  Мамон затвори телефона и го прибра там от където го беше извадил. Потърка замислено брадичка.

   -Виж, хлапе, все пак няма ли нещо друго. Кофти ми е да те оставям така. Толкоз си се старал пък на края...

  Момчето се замисли.

   -Абе май има едно нещо...

 

  Минаваше полунощ когато в една спалня проехтя гръмотевичен тътен, изригна облак дим и огромна бронирана фигура се надвеси зловещо над легло, от което я гледаха чифт очи пълни с ужас.

   -Госпожа Анелия Сапунджийска?-избоботи огромната фигура, чийто рога стържеха тавана.

   -Д-д-д-да?

   -Мисля, че трябва да си поговорим за едно контролно по биология...

  

       

 

    


Произведения  
  1. ЧЕРНИТЕ ДЪБОВЕ НА КАРАПЕЛИТ
2. ЕХ, ЛЮБОФ, ЛЮБОФ...
3. ПРОСТО РАБОТА
4. ОТВЪД ВРАТИТЕ НА РАЯ
5. НАЧИНАЕЩ МАГЬОСНИК
6. КАТОРГА 12
7. ИСТОРИЯ ЗА НЕКРОМАНТИ, СЛУГИ И ДЕМОНИ
8. THE TEMPEST… но определено НЕ от Бил Шекспир
 
Награди  
  1. Първа награда "Любовта на края на кабела"
2. Втора награда "Изкуство против дрогата"
3. Второ място "Млади и свободни"
4. Награда "Созопол - миг и вечност"
 
Публикации в медиите  
  1. „Ех, магесническа му работа“ – целебни дози смях
2. Шеметен дебют на Калоян Захариев с “Ех, магесническа му работа”
3. „Ех, магесническа му работа” от Калоян Захариев
 
Снимки/Албуми  
 
 
Видео  
  1. Звукозапис от награждаване на конкурса за фантастичен разказ на клуб Галактики
 
Връзки